Създаването на подобрена климатична информация и услуги във Вануату представлява уникални логистични предизвикателства.
Андрю Харпър е работил като специалист по тихоокеанския климат на NIWA повече от 15 години и знае какво да очаква, когато работи в региона.
Плановете вероятно ще включват 17 чувала цимент, 42 метра PVC тръби, 80 метра издръжлив материал за огради и инструменти, които ще бъдат доставени навреме за строителството, каза той. „Но този план беше отхвърлен, когато баржа за доставки не напусна пристанището поради преминаващ ураган.“
„Местният транспорт често е ограничен, така че ако можете да намерите кола под наем, това е чудесно. На по-малките острови на Вануату настаняването, полетите и храната изискват пари в брой и това не е проблем, докато не осъзнаете, че има няколко места, където чужденците могат да получат пари в брой, без да се връщат на континента.“
В комбинация с езиковите трудности, логистиката, която може да приемате за даденост в Нова Зеландия, може да изглежда като непреодолимо предизвикателство в Тихия океан.
Всички тези предизвикателства трябваше да бъдат преодолени, когато NIWA започна да инсталира автоматични метеорологични станции (AWS) в цяла Вануату по-рано тази година. Тези предизвикателства означаваха, че работата не би била възможна без местните познания на партньора по проекта, Департамента по метеорология и геоложки опасности на Вануату (VMGD).
Андрю Харпър и неговият колега Марти Фланаган работиха заедно с шестима техници на VMGD и малък екип от местни мъже, извършващи ръчен труд. Андрю и Марти наблюдават техническите детайли и обучават и наставляват персонала на VMGD, за да могат да работят самостоятелно по бъдещи проекти.
Шест станции вече са инсталирани, още три са изпратени и ще бъдат инсталирани през септември. Планирани са още шест, евентуално догодина.
Техническият персонал на NIWA може да предоставя постоянна подкрепа, ако е необходимо, но основната идея зад тази работа във Вануату и голяма част от работата на NIWA в Тихия океан е да се даде възможност на местните организации във всяка страна да поддържат собственото си оборудване и да подпомагат собствените си операции.
Мрежата AWS ще обхване почти 1000 километра от Анейтиум на юг до Вануа Лава на север.
Всяка AWS е оборудвана с прецизни инструменти, които измерват скоростта и посоката на вятъра, температурата на въздуха и земята, въздушното налягане, влажността, валежите и слънчевата радиация. Всички инструменти са инсталирани по строго регулиран начин в съответствие със стандартите и процедурите на Световната метеорологична организация, за да се осигури последователност в отчитането.
Данните от тези устройства се предават чрез интернет към централен архив с данни. На пръв поглед това може да изглежда просто, но ключът е да се гарантира, че всички инструменти са инсталирани така, че да работят правилно и да издържат много години с минимални изисквания за поддръжка. Дали температурният сензор е на 1,2 метра над земята? Дали дълбочината на сензора за влажност на почвата е точно 0,2 метра? Дали ветропоказателят сочи точно на север? Опитът на NIVA в тази област е безценен – всичко е ясно и трябва да се прави внимателно.
Вануату, както повечето страни в Тихоокеанския регион, е силно уязвима от природни бедствия като урагани и суши.
Но координаторът на проекта VMGD Сам Тапо казва, че данните могат да направят много повече. „Те ще подобрят живота на хората, които живеят тук, по много начини.“
Сам каза, че информацията ще помогне на правителствените ведомства на Вануату да планират по-добре дейностите, свързани с климата. Например, Министерството на рибарството и земеделието ще може да планира нуждите от съхранение на вода благодарение на по-точни сезонни прогнози за температура и валежи. Туристическата индустрия ще се възползва от по-доброто разбиране на метеорологичните модели и как Ел Ниньо/Ла Ниня влияе върху региона.
Значителни подобрения в данните за валежите и температурата ще позволят на Министерството на здравеопазването да предоставя по-добри съвети относно болестите, пренасяни от комари. Министерството на енергетиката би могло да получи нова представа за потенциала на слънчевата енергия да замени зависимостта на някои острови от дизелово гориво.
Работата е финансирана от Глобалния екологичен фонд и е изпълнена от Министерството на изменението на климата на Вануату и Програмата на ООН за развитие (ПРООН) като част от програмата „Изграждане на устойчивост чрез подобряване на инфраструктурата“. Разходът е сравнително малък, но с потенциал да се получи много повече в замяна.
Време на публикуване: 30 септември 2024 г.